Па́дала е част от състава на община Рила от далечната 1883 г. Oбединява жители от махалите намиращи се в по-високите части над селото – Дяково, Стържево, Сърчева нива, Бачия, Чуката и Дебърщица.
В началото на с. Падала се намира параклис “Св. Пророк Илия”, където през месец Юли се прави селищен събор ,част от календара на културните и обредните събития на община Рила.
В историческото развитие на селото е безспорна ролята на Рилският манастир, който векове наред е огнище на просвета и култура, пазител на българския национален дух и книжнина:
( източник: Рила-планина, К. Рачевъ и Т. А. Благоевъ , 1925 год.)
През декември се празнува Кратун месец. Това е стар обичай посветен на виното произвеждано в този край. В едни далечни времена, виното се пиело от така наречените „кратунки“ от където този празник носи името си. “Кратун месец” трае 99 дни – започва от есента, когато се наложи гроздето в бъчвите и трае до 14 февруари – Трифон Зарезан.
Като ходите тук, благодарете. Всяко място тук е място за събиране на специфична енергия.
„Дните, които прекарваме тук, са дни на почивка”.
Възлизането на планината е много важно – в нея има скрити енергии, богатства.
(източник: Рила – Свещената книга , Петър Дънов (Беинса Дуно) , 2013 год.)
Спомени
Разказват, че още по време на турското робство, родовете живеещи в махалите над и около днешното село Падала, слезли от високите склонове – „паднали“ там където е селото днес, събирайки се в една малка общност, крепяща своето съществуване вече над 150 год.
По думи на наследници на рода Воденичарски, населявали една от махалите около сегашното село, тези места били толкова труднодостъпни и изолирани във високото, че били освободени от събиране на данък от турските бирници.
Стара карта изготвена от жители на Падала преди повече от половин век, показва разположението на къщите в селото и махалите наоколо, след Освобождението:
През 1948 година селото е електрифицирано от построения и влезнал година по-рано в експлоатация ПАВЕЦ „Калин“, изцяло автономно и до ден днешен.
Древността
Па́дала е разположена над „портата“ на Рила планина, наричана от траките с името Роула (преименувана на Рила от славянските племена) и значещо „многоводната планина“. Друго тракийско име на планианта е Дунка по-късно Донука, наричана от римляните Доунакс и Донукас Монс, които от латински означават дарител – даряващата вода планина.
Демографска структура
За периода 2007–2011 г. населението в с. Падала намалява с над 30%, което го прави най-слабо заселеното селище на територията на община Рила.
Пътна инфраструктура
През 1960 година се провежда контролирано взривяване на скалните масиви, които дотогава обграждали тясната и извита пътека към селото — проход, използван единствено от натоварени магарета със самари. Инициативата има за цел изграждането на по-широк и достъпен път, с което значително да се подобри транспортната връзка между населеното място и околните райони.
/из спомените на баба Иванка, с. Падала/
Близо 55 години по-късно е изграден четвъртокласен път ІV-10717, Рила – Рилски манастир – Падала, с дължина 5.8 км, напълно рехабилитиран през 2014 година.
Благоустройство и подобрение на средата
По програма за развитие на селските райони, финансирана от общинският бюджет и местен бизнес, са обявени дейности от община Рила за 2020 година, обвързани с рехабилитация и реконструкция на водопреносната мрежа, изграждане на канализация и модулни пречиствателни съоръжения за отпадни води в с. Па́дала, които все още не са стартирани.
