⸙ ПРИРОДА – ПАДАЛА

География

Ⱘ Пάдала се намира изцяло в гористият пояс на планина Рила, гранична територия на „Национален парк Рила“ – най-големия от трите в България.

Ⱘ Горите и земеделските терени попадат в защитените територии от екологичната мрежа „Натура 2000“, осигуряваща оцеляването на едни от най-ценните видове в цяла Европа, изцяло в съответствие с Директивата за опазване на природните местообитания и хабитати на дивата флора и фауна 92/43/ЕЕС, както и Директивата за опазване на дивите птици 2009/147/ЕЕС. Всички територии са под защита II-ра категория според Международния съюз за опазване на природата и природните ресурси (IUCN).

Ⱘ Контрол върху екологосъобразното използване на горите на тази територия се осъществява от Държавно лесничейство „Рилски манастир“ .

Ⱘ През „стария“ палеозой в цяла Рила е било суша – под Падала се крие гранитен плутон на повече от 300 млн. год. (от херцинските нагъвателни етапи), който е внедрен между допалеозойската и палеозойската метаморфна мантия (метаморфната мантия е изградена от метаморфни скали).

Ⱘ През „младия“ палеозой, по време на каледоно-херцинския период се случват планинообразувателни процеси в пространството на Рила планина, когато се внедрява мощният гранитен батолит (внедрена застинала магма в земната кора).

Ⱘ Алпийският етап от геоложкото развитие на Рила планина и местноста където е полегнала Пάдала, се отличава с непрекъснато издигане на планината през триаса, юрата и кредата.

Ⱘ В началото на кватернера (четвъртъчен период започнал преди 2.59 млн. год. и продължаващ и до днес) при отдръпването на езерните басейни на планината, по подножието се формират алувиално-пролувиални наноси. През плейстоцена със захлаждането на климата високата част на Рила се заледява и глациалните форми в съвременния релеф доказват съществуването на ледници в планината през Вюрмската ледникова епоха.

Биоразнообразие

Девствена и уникално съхранена природа, богата на разнообразни екосистеми и ландшафти, влажни зони, широколистни и иглолистни гори, високо-планински ледникови езера . . .

Растителни видове и билки

Ⱘ Типично за Рила, околностите на Пάдала са заети основно от горски площи със смесени гори:

Широколистни:

§ рилски дъб (Quercus protoroburoides)
§ обикновен / летен дъб (Quercus robur)
§ обикновен габър (Carpinus betulus)
§ келяв габър / свинак (Carpinus orientalis)
§ Зимен дъб / горун / скален дъб (Quercus petraea)
§ трепетлика / осика (Populus tremula)
§ обикновен бук (Fagus sylvatica)
§ планински ясен (Fraxinus excelsior)
§ планински явор / жешля (Acer heldreichii)

Иглолистни:

§ борисова ела (Abies borisi-regis)
§ обикновена ела / бяла ела / елха (Abies alba)
§ бял бор (Pinus sylvestris)
§ черен бор (Pinus nigra)
§ обикновен смърч (Picea abies)
§ бяла мура / молика / морика (Pinus peuce)

Ⱘ Над селото се срещат храсти на:

§ синя боровинка (Vaccinium uliginosum)
§ черника / боровка / черна боровинка (Vaccinium myrtillus)
§ червена боровинка / брусница (Vaccinium vitis-idaea)
§ къпина (Rubus)
§ малина (Rubus idaeus)
§ трънка (Prunus spinosa)
§ връшняк (Bruckenthalia spiculifolia)
§ жълт имел (Loranthus Europaeus L.)
§ орлова папрат (Pteridium aquilinum)

Ⱘ Тревистият пояс на околните склонове се състои от общирни алпийски пасища, които се простират до над 2 600 метра надморска височина. Сред тревните формации се срещат:

§ картъл (Nardus stricta)
§ обикновена полевица (Agrostis capillaris)
§ горска власатка (Festuca drymeja)
§ ливадна власатка (Festuca pratensis)
§ разнолистна власатка (Festuca heterophylla)
§ червена власатка (Festuca rubra)
§ обикновен сеноклас (Cynosurusa cristatus)
§ тревиста върба (Salix herbacea)
§ светлика (Luzula luzuluoides)
§ леска / лешник (Corylus avellana)
§ лазаркиня / ароматно еньовче (Galium odoratum)
§ киселиче, зайчи киселец, щавел (Oxalis acetosella)
§ мирсинитска млечка (Euphorbia myrsinites)

Ⱘ В този богат на билки район се срещат:

§ дива мента (Mentha arvensis)
§ мащерка (Thymus serpyllum)
§ риган (Origanum vulgare L. )
§ ветрогон (биволски трън / бял трън) (Eryngium campestre L.)
§ влакнеста теменуга (Viola hirta L.)

Редки:
§ пиринейско шапиче (Alchemilla pyrenaica)
§ златиста кандилка (Aquilegia aurea)
§ високопланинско лъжичниче (Armeria alpina)
§ алпийска крехка папрат (Cystopteris regia)
§ рилска жълтица (Leontodon rilaensis)
§ дългоцветна иглика (Primula halleri)
§ петниста тинтява (Gentiana punctata)
§ вълнеста камбанка (Campanula lanata)
§ велебитска камбанка (Campanula velebitica)
§ алпийски повет (Clematis alpina)
§ сърцевиден тайник (Listera cordata)
§ планински божур (Trollius europaeus)
§ българско омайниче (Geum bulgaricum)
§ балканска каменоломка (Saxifraga sancta)
§ язовка (Bartsia alpina)
§ гусихиева ведрица (Fritillaria gussichiae)
§ планински крем (Lilium jankae)
§ алпийската тоция (Tozzia alpina subsp. carpathica)
§ златист равнец (Achillea chrysocoma)
§ балкански оклоп (Androsace hedraeantha)
§ балканска паламида (Cirsium appendiculatum)
§ планински минзухар (Crocus veluchensis)
§ дребнолюспест карамфил (Dianthus microlepis)
§ зеленоцветен напръстник (Digitalis viridiflora)
§ панчичева якобеа (Jacobaea pancicii)
§ рилска теменуга (Viola orbelica)

Защитени
§ рилска иглика (Primula deorum)
§ рилски ревен (Rheum rhaponticum)
§ павловско шапиче (Alchemilla pawlowskii)
§ лопен (Verbascum Thapsus)
§ янкев лопен (Verbascum jankaeanum)
§ карпатски див тютюн (Ligularia carpathica)
§ разноцветна саусурея (Saussurea discolor)
§ златовръх (Rhodiola rosea)
§ черногорски очиболец (Potentilla montenegrina)
§ казашка хвойна (Juniperus sabina)
§ алпийски пелин (Artemisia eriantha)
§ светииваново подрумиче (Cota sancti-johanis)
§ черен емпетрум (Empetrum nigrum)
§ алпийска роза (Rhododendron myrtifolium)
§ жълта тинтява (Gentiana lutea)
§ многогодишна сверция (Swertia perennis)
§ пролетно котенце (Pulsatilla vernalis)
§ кернеровата метличина (Centaurea kerneriana)
§ светиивановото подрумиче (Cota santcti-johannis)
§ българско вятърче (Jasione bulgarica)
§ снежно кокиче (Galanthus nivalis L.)

Под специален режим на опазване и ползване според Закона за лечебните растения са 19 вида: 11 вида са разрешени само за лично ползване – панчичева пищялка (Angelica pancicii), копитник (Asarum europaeum), изтравниче (Asplenium trichomanes), волски език (Phyllitis scolopendrium), мечо грозде (Arctostaphylos uva-ursi), момина сълза (Convallaria majalis), иглолистна хуперция (Huperzia selago), салеп (Orchis sp. div.), лечебна дилянка (Valeriana officinalis), а за 8 вида ежегодно се отпускат квоти за събиране, определени от Министерството на околната среда и водите, напр. за безстъблената решетка (Carlina acanthifolia), лютивата тлъстига (Sedum acre), лечебен ранилист (Betonica officinalis), лечебна иглика (Primula veris), шапиче (Alchemilla vulgaris compl.), ароматно еньовче (Galium odoratum), лудо биле (Atropa bella-donna).

Ⱘ Изобилната влага е превърнала целият район в „царство на мъховете“ които приспадат към „висшите“ разстения. До настоящият момент са известни 313 вида мъхове от всички екологични групи. Те представляват 42% от българската мъхова флора на видово ниво и 62% от семействата, които се срещат у нас. По-голяма част от видовете се отнасят към листнатите мъхове (отдел Bryophyta) – 227 вида, докато чернодробните мъхове (отдел Marchantiophyta) са 86 вида (изт. Начева, Ганева 2015). В Директивата за местообитанията (92/43/ ЕИО) са включени като защитени два вида: зелена буксбаумия (Buxbaumia viridis) и меезия (Meesia longiseta).

Животински видове

Ⱘ Типични представители на животинският свят:

§ планински кон
§ заек
§ дива свиня
§ сърна
§ дива коза (Rupicapra rupicapra balcanica)
§ яребица

Ⱘ От хищниците са разпространени:

§ дива котка (Felis silvestris)
§ лисица
§ вълк
§ кафява мечка (в по-високите части)

Ⱘ От гризачите най-често срещани са:

§ заек
§ катерица
§ лалугер
§ полска мишка
§ невестулка (Mustela nivalis galinthias)
§ златка (Martes Martes)
§ белка
§ сънливец
§ сляпо куче

Ⱘ Птичият свят е представен от:

§ белогуш дрозд (Turdus torquatus)
§ сокерица (Nucifraga caryocatactes)
§ планински трипръст кълвач (Picoides tridactylus alpinus)
§ южният белогръб кълвач (Picoides leucotos lilfordi)
§ уралската улулица (Strix uralensis)
§ сивогуша горска завирушка (Prunella modularis)
§ врабчовата кукумявка (Glaucidium passerimum)
§ пернатоногата кукумявка (Aegolius funereus)
§ бухал (Bubo bubo)
§ креслив орел (Aquila clanga)
§ скален орел (Aquila chrysaetus)

Ⱘ Влечуги и земноводни:

§ ливаден гущер (Lacerta agilis)
§ живораждащият гущер (Zootica vivipara)
§ стенен гущер (Podarcis muralis)
§ зелен гущер (Lacerta viridis)
§ дъждовникът (Salamandra salamandra)
§ обикновеният тритон (Triturus vulgaris)
§ смок меднянка (Coronella austriaca)
§ слепок (Anguis fragillis)
§ субсредиземноморската пепелянка (Vipera ammodytes)
§ усойница (Vipera berus)
§ обикновената чесновница (Pelobates fuscus)

Ⱘ Паякообразни

§ Торелски скорпион Хаджи
§ вълчи паяк (Wolf spider – Lycosidae)
§ паяка еригона (Erigone atra / Araneа)
§ паяк Tegeneria ferruginea
§ паяк Pardosa palustris
§ паяк Pardosa morosa.

Ⱘ Бръмбари, твърдокрили и правокрили насекоми:

§ Amara quenseli (Coleoptera, Carabidae)
§ Arpedium brachypterum (Coleoptera, Staphylinidae)

холарктични представители са:
§ Nebriagyllenhali
§ Amara erratica (Coleoptera, Carabidae)
§ Hydroporus tataricus (Coleoptera, Dytiscidae)
§ Aeropedullus variegatus (Orthoptera, Acridinae)
§ Hypnoidus consobirnus (Elateridae)
§ Cryptocephalus quadripustulatus (Chrysomelidae)
§ Pissodes validirostris
§ P. piniphilus (Curculionidae)

полутвърдокрили насекоми:

§ (дървеница) (Aradus frigius)
§ Liotrichus affinis (Elateridae)
§ Cryptocephalus pini
§ Asiorestia femorata (Chrysomelidae)
§ Otiorrhynchus salicis (Curculionidae)
§ сибирски скакалец (Gomphocerus sibiricus)
§ ручейник Limnephilus flavicornis
§ ручейник Glossosoma conforme
§ ручейник Lasiocephala basalis
§ ручейник Plectrocnemia brevis)
§ бръмбър Hydroporus nivalis

Ⱘ Пеперуди:

§ Lycaena orbiculus
§ Lycaena phlaeas
§ Incurvaria vetulella (Lepidoptera)

Ⱘ Охлюви:

§ сухоземен охлюв (Arion fuscus)

Ⱘ Реките над Пάдала се обитават от балканска пъстърва, черна мряна, речен кефал, алпийски тритон и речен рак.

Ⱘ В Рила се срещат 2934 вида безгръбначни животни като 242 са ендемични видове. Общо 13 вида от безгръбначните животни живеещи тук са застрашени от изчезване в световен мащаб, а 41 вида са включени в световни и европейски списъци на застрашени видове.

Ⱘ Пάдала се намира изцяло в гористият пояс на Национален парк ‘Рила’ – най-големия от трите в България.

Ⱘ Река Горанина вливаща се в река Рилска се сформира от няколко притока, сред които най-големи са Дебърщица и Каменита река. Тя служи за питейно-битово водоснабдяване на с. Падала, като планинските й води са с ниска обща минерализация, много меки и силно наситени с кислород.

Ⱘ През стария палеозой в цяла Рила е било суша. В недрата под Падала се крие гранитен плутон с херцинска възраст, на повече от 300 млн. год. който е внедрен между допалеозойската и палеозойската метаморфна мантия (метаморфната мантия е изградена от метаморфни скали).

Ⱘ Алпийският етап от геоложкото развитие на Рила планина и местноста където е полегнала Падала, се отличава с непрекъснато издигане на планината през триаса, юрата и кредата.

В края на олигоцена около Рила се оформят малки изолирани басейни, които продължават да съществуват и през плиоцена. В началото на кватернера при отдръпването на езерните басейни в периферията на Рила по подножието се формират алувиално-пролувиални наноси. През плейстоцена със захлаждането на климата високата част на Рила се заледява и глациалните форми в съвременния релеф доказват съществуването на ледници в планината през Риската и Вюрмската епоха.

Гъби

Ⱘ Торбести гъби (Ascomycota) – 54 вида

Ⱘ Базидиални (Basidiomycota) – 612 вида (близо 30% от макромицелния фонд на България)

Най-често се срещат:
§ обикновената манатарка (Boletus edulis)
§ боровата манатарка (Boletus pinophillus)
§ дъбовата манатарка (Boletus reticulatus)
§ пачият крак (Cantharellus cibarius)
§ обикновената сърнела (Macrolepiota procera)

Ⱘ Лихенизираните гъби (лишеи) – над 250 вида, приблизително 25% от фонда на страната.

Най-разпространени са:
§ белодробен лишей (Lobaria pulmonaria)
§ исландски лишей (Cetraria islandica)
§ дъбов лишей (Evernia prunastri)
§ боров / буков лишей (Pseudevernia furfuracea)

Реки

Ⱘ За частите на Рила около 1000 метра надморска височина, където се намира Пάдала, е характерно маловодие през септември. Максимално водно прииждане настъпва през април и май.

Ⱘ Пάдала се намира в област с континентално климатично влияние. Водните запаси, които се формират в по-високите части на района са най-важният ресурс на чиста питейна вода, както за столицата на Р България, така и за част от населението на северна Гърция, и европейската част на Турция.

Почви

Ⱘ Според почвено-географското райониране на България от 1997 год., територията на Падала се позиционира в среднопланинската провинция, където доминират кафявите горски почви (Cambisols), представени от трите си основни подтипа: кафява горска тъмна, кафява горска преходна и кафява горска светла. Преходните кафяви наситени, планинско-горски почви (eutric CMe) са развити в буково-смърчово-елови гори, обхващащи пространството от буковия пояс до ниската и средна част на иглолистния пояс. Пространства в периферията на националния парк, където се намира и с. Падала са заети от габърово-горунови и букови гори, покрити със светли, ненаситени кафяви горски почви (dystric, CMd), които са синоним на кафявите горски, вторично затревени почви, формирани след унищожаване на горите и продължително протичал ливаден процес.